Създаваме обща основа за творчество, диалог и съвместен живот. „Плевен — градът, който стана име“ е нашият специфичен разказ: пътуващото име и многопластовата памет стават начало на нови отношения, произведения и европейско сътрудничество.
Плевен вече е станал име. Сега това име трябва да стане бъдеще.
01 / ЗАЩО ПЛЕВЕН
От гордост в миналото към смелост за бъдещето.
Когато кажем „Плевен“, много хора виждат Панорамата и 1877 година. Зад този силен образ има още един Плевен — на изкуството, знанието, природата и хората, които създават днес. Кандидатурата отваря пространство този Плевен да бъде видян.
Да си жител на Плевен означава да имаш стабилни котви.
Плевен има своя идентичност и основания за гордост. Има силно здравеопазване и университет, изкуство, културни институции и разпознаваеми творци. Има икономика и работни места. Има човешкия мащаб на град, в който можеш да се чувстваш у дома.
И все пак сякаш нещо не достига.
Защото хората — особено младите — не се питат само: „Мога ли да живея тук?“. Питат се и: „Какво може да ми се случи тук? Какво мога да създам? В какво значимо и различно мога да участвам? Какво би ме накарало не просто да остана, а да избера Плевен?“.
Стабилността ни дава опора. Но сама по себе си не очертава посока. Работата може да задържи човека в един град. Възможността да създава, любопитството към утрешния ден и усещането, че е част от нещо значимо, го карат да свърже бъдещето си с него.
Плевен знае кой е. Сега трябва да даде по-смел отговор на въпроса какъв може да стане.
Добре познаваме нещата, с които се гордеем. Често ги развяваме като знамена — най-вече знамена на историята. Те пазят паметта ни и показват откъде идваме. Но същата тази гордост може да ни поведе напред. Знамената могат да се превърнат в платна.
Затова задачата не е да свалим знамената на Плевен. Задачата е да ги опънем като платна.
02 / ОТ СЛЕДА КЪМ МРЕЖА
ОТ ИСТОРИЧЕСКА СЛЕДА КЪМ ЖИВА ЕВРОПЕЙСКА МРЕЖА
Разпръснатото име се превръща в жива културна инфраструктура: мрежа от места, съавтори, продукции, знания и дългосрочни отношения.
Военноисторическото наследство се отваря към цивилния живот, медицинската помощ и грижата, миграциите, пропагандата и следвоенното съжителство чрез „Памет без окопи“.
Събитията от 1877 г. и разказите за тях разнасят името Pleven/Plevna по света. То остава в имената на улици и селища, в образи и в паметта на различни общности. Тази първа вълна оставя много следи и различни гледни точки към историята, които днес изследваме и свързваме.
2026–2040 →
Втората вълна — името свързва хората
С кандидатурата за 2032 г. искаме да дадем ново движение на това име — чрез съвременно изкуство, образование и работа между общности. Целта е хората да създават заедно произведения, да обменят знания и да участват в решенията за културния живот. След тази вълна искаме да останат работещи партньорства, нови умения и възможности за сътрудничество, които продължават след 2032 г.